Лора Николова: От изключително значение е да намериш формáта, в който ще съществуваш най-добре
Поредицата „ Младите гении на България “ се осъществя в партньорство с Националната художествена академия.
***
Тази година се дипломирах в постоянната пролетна сесия в компетентност живопис, степен магистър. Въпреки компликациите с достъпа до практическо образование през един от семестрите (т.е. ограничавания достъп до ателиетата) заради пандемичната конюнктура, считам че съумях да се възползвам доколкото мога от тази обстановка. Дори научих доста скъп урок за организацията на работния развой отвън рамките на Академията. Колкото до мен самата като художник и като човек, обичам да пътувам и да проучвам. Ще държа тази максима и отсега нататък.
С какво (и какво) обичаш да рисуваш най-вече и за какво?
Рисувам това, което ми стане забавно. Може би и одобрявам, и не одобрявам буквалността, заради което свързвам картините си с,,нещо “. Било това книга или някое място, което съм почувствала, ново място, което съм припознала като част от мен и така нататък Като под буквалност от време на време разбирам изсъхнало предаване на облика, лишено от персоналната позиция. Много постоянно обаче когато предадеш безусловно нещата, ставаш съответен. Въпросът е какво искаш да изобразиш. И да искаш вярно.
Откъде черпиш ентусиазъм за нещата, които създаваш?
През годините на образование открих, че не е доста сполучливо да черпиш ентусиазъм от неща, които не си претърпял, а единствено видял. Тоест милионите фотоси в мрежата са забавни, някои от тях чудесни, само че чисто и просто носят на мен и на другите естетическа приятност. В тази връзка се замислих какъв брой е значимо да дойдеш на място, да видиш. Тъй като се занимаваме и работим с материя, натурата е главният принцип, с който разполагаме. И назад, с цел да изобразиш натура, ти би трябвало да я познаеш с всички сетива! За задачата би трябвало или да си там, или най-малко да си бил там.
Какво ти носи изкуството и смяташ ли да го превърнеш в специалност?
Носи ми успокоение! Също по този начин мисля, че изкуството е наложително за всеки един от нас, защото ни балансира като персони. Изкуството носи необикновен вид сила, трансформирана от този, който е основал творбата. Като един човек, който обича интензивността, считам, че е от извънредно значение да намериш формáта, в който ще съществуваш най-добре, било то като художник, състезател или други Т.е. в случай че искаш да вземем за пример да продължиш да твориш, ще би трябвало да си дадеш сметка с какво разполагаш, без какво можеш и без какво не можеш.
